Най-интересните неща който незнаете
Издига се на близо 200 m над съвременното корито на река Струма. Възвишението представлява остатък от стар вулканичен конус, който не е активен от близо 1 милион години. Той е прорязан от север на юг от река Струма, като край коритото ѝ има извори на топла минерална вода. Източните му склонове се спускат стръмно към речното легло. Възвишението е изградено от вулканични скали. Личат газови каверни и ниши. Има находища на флуорит, калцит и арагонит. Възвишението условно разделя Санданско-Петричката котловина на Санданско и Петричко поле.
Името на възвишението идва от факта, че прилича на наметнат кожух. През 1962 година част от местността Кожух с площ от 0,4 хектара е обявена за природна забележителност. През 1971 година защитената площ е увеличена на 94,2 хектара.Климатът в местността е преходносредиземноморски, което способства за разпространението на преходносредиземноморска и средиземноморска тревна растителност и на някои топлолюбиви животински видове. Кожух е местообитание на различни видове змии. Тук се среща считаната за рядък вид котешка змия.
В източното подножие на възвишението е разположена известната местност Рупите.По южните склонове и подножие на възвишението Кожух се локализират останките от големия античен град Хераклея Синтика, съществувал в периода от 4 век пр.Хр. до 6 век сл.Хр.
На 27 юли 1955 година на Кожух е свален израелски пътнически самолет, нарушил въздушното пространство на България. При инцидента загиват всички 58 пътници – 51 пасажери и 7–членен екипаж. През 1958 година България е осъдена отМеждународния съд в Хага да заплати обезщетение на роднините на жертвите.В някои популярни печатни издания и електронни сайтове възвишението Кожух се определя като планина. Това твърдение отгеоморфоложка гледна точка е неправилно.
Духлата (наричана още Боснешката пещера) е името на пещера, намираща се в югозападната част на Витоша, на десния бряг на река Струма, в близост до село Боснек в област Перник, община Перник. Входът на пещерата е на самия път между Боснек и Чуйпетлово.
Духлата е най-дългата пещера в България (17 600 m) и дълбока 53 m. Представлява сложна многоетажна, лабиринтна система, разположена на 6 етажа. Името ѝ е свързано със звука, който вятърът издава при преминаването си през входа на пещерата. Духлата е една от най-сложните пещерни системи в България и е създадена от подземните течения на река Струма. Тя представлява лабиринт от тунели, галерии, подземни езера, водопади и синтрови образувания. В пещерата са установени 22 вида пещерни животни, сред които 6 вида прилепи. В пещерата има голямо разнообразие от пещерни образувания. През 1962 г. е обявена за природна забележителност. Духлата е добре проучена и картирана, а през 1962 година е обявена за природна забележителност. Пещерата е изключително природно богатство, а тръпката да покориш най-голямата българска пещера е несравнимо екстремно приключение, което привлича все повече и повече ентусиасти. Красотата на Духлата е обусловена и от великолепните пещерни образувания, които допълват вълнуващата картина на подземния ѝ свят. Има множество красиви синтрови езера по цялото ѝ протежение.
Най-старото дърво в България (Гранитския дъб) се намира в село Гранит. Възрастта му се изчислява на около 1650 години. Короната му е 1017 кв. м, обиколката на стъблото - 7,45 м, а височината - 23,4 м. Той е поникнал през 334-335 година. Дървото буквално е изсъхнало през последните 20 години. От огромната прекрасна зелена корона днес е останал само един сух скелет с няколко живи клона, подкрепян от стоманена конструкция. Дъбът е основна туристическа атракция в района.
Окото е най-дълбокото от ледниковите езера на територията на Балканския полуостров и предпоследно езеро по един от най-популярните алпийски маршрути в нашите планини - обиколката на 'Седемте рилски езера'. Подходът към езерото започва при стръмния склон до южната част на езерото Бъбрека и следва отточната река на Окото. Оттам маркираната с червено пътека следва североизточната брегова линия и продължава стръмно нагоре през поредица от серпентини до най-високото езеро от групата - Сълзата. На 25.10.2005 г.двама български водолази - Румен Железаров - 'Водолазен център Марина Китен' и операторът Владимир Веков за първи път в историята на водолазното дело в България извършват уникално спускане в езерото, като достигат най-дълбоката му точка - 37.7 и установяват,че дълбочината му през годините се увеличава.Двамата водолази даряват на катедра 'Обща и приложна хидробиология' към СУ 'Климент Охридски' дънни седиментни отлагания и водни проби, които след анализ на учените с ръководител проф.д.б.н Яна Топалова показват изключителна чистота на водата.По време на водолазното спускане Владимир Веков заснема подводен документален филм, който дарява безвъзмездно на 'Национален парк Рила'.
Остров Белене (или Персин, Беленски остров) е български дунавски остров, разположен от 560,5 до 576 км по течението на реката в Област Плевен, Община Белене. Площта му е 41,1 km2 и е най-големият български дунавски остров. Островът се явява четвъртият по големина дунавски остров след Житния остров вСловакия, Маргит и Чепел в Унгария.
Островът се намира североизточно от град Белене и има елипсовидна форма с дължина над 14 км и ширина до 5 км. От българския бряг го отделя дългия и тесен (минимална ширина 270 м) Беленски канал, в който се намират по-малките острови Магарица, Белица и Предел. Максималната му надморска височина е 23,9 м и се намира в северозападната част на острова и представлява около 9 м денивелация над нивото на река Дунав. Остров Белене е изграден от речни наноси, дебели 15-20 м, с долен — песъчливо-чакълест, и горен — предимно песъчливо-глинест хоризонт. Образуван е от съединяването на няколко по-малки острова. Понижениете участъци на острова (главно в източната част) представляват запълнени с глинести наноси изоставени речни ръкави. Големи участъци от тази част на острова при високи води на реката се заливат, а има и постоянни блата (Писчанско блато, Мъртвото блато) в североизточната му част. Почвите са алувиално и алувиално-блатни. Отделни части от острова са обрасли с влаголюбива растителност — върба, топола, трепетлика и др. В миналото на острова са проведени мащабни отводнителни мероприятия и сега в централната и особено в западната му част, където надморската височина е по-голяма има обширни обработваеми земи. От град Белене до острова има изграден понтонен мост.
В миналото на острова се е намирал първият концентрационен лагер „Белене“, създаден още през 1944 г. с решение на Политбюро на БКП. Днес на негово място има функциониращ затвор в западната част на острова, а в източната е разположен природният резерват „Персински блата“, обявен през 1981 г. за защитена територия. В резервата има над 170 вида птици, някои от които са:блестящ ибис, малък корморан, черночела сврачка, червеногуша гъска. Северно от него е природният резерват "Персински блата".
Заливът става тесен на запад. Докато северното крайбрежие е по-ниско и има два големи полуострова в Несебър и Поморие, южната част на залива е по-груба с малки заливи и носове. Солеността на водата е около 17%; пясъкът е с магнетитен произход. Бургаските езера се намират във влажните зони на запад.
Има няколко малки острова в южната част на Бургаския залив: остров Свети Иван,остров Света Анастасия (старо име - Болшевик), остров Свети Петър и Змийският остров, познат още като остров "Свети Тома".
Софийската котловина или Софийското поле е котловина в западната част на България.
Котловината има площ от 1200 кв. км — най-голямата от Задбалканските котловини. Средната ѝ надморска височина е 550 м. На север и североизток котловината е отделена от Софийската планина, и Мургаш които са дялове от Стара планина. На юг и югозапад се намират планините Вискяр, Люлин и Витоша. На югоизток се намират Лозенска планина и Вакарелската планина, които са части от Средна гора. Най-ниска е преградата от северозапад, където се намират Сливнишките височини.
Установено е, че в минали геоложки времена, след оформянето на дъното на котловината, течението на река Искър било препречено и цялата днешна Софийска котловина била превърната в голямо езеро. На това се дължат глино-песъчливитепочви, които покриват почти цялата котловина. Езерото изчезнало, след като милиони години по-късно реката пробила път през Стара планина и създала днешното си речно корито.
Софийското поле е най-голямото от полетата на Задбалканските котловини. То има елипсовидни очертания — с дълга ос от 75 км с посока северозапад-югоизток, ширина от 5 до 20 км и площ от 1200 км2. Климатът е умереноконтинентален. Средногодишната температура е 10°С. Поради малките валежи и плоския релеф речният отток е малък — 30-60 мм. Естествената растителност и животинският свят са силно повлияни от човека поради стопанската усвоеност.
Софийската котловина е богата на минерални извори — Горна баня, Панчарево, Банкя и други. Тези извори, както и това, че цялата област е предразположена към различни сеизмични колебания, се дължи на разломния характер на котловината.
В Софийското поле и покрайнините на София има голям брой езера и блата. По-големите от тях са край Чепинци, Челопечене,Негован, Казичене, Долни Богров, Враждебна и Димитър Миленков. Също така има и някои по-малки край Бусманци, Нови Искър, Дружба, Кривина, Световрачене, Иваняне, Сеславци, Кремиковци, Кубратово, Горубляне, Локорско, Ботунец,Божурище, Мало Бучино, Големо Бучино, Бачова махала, Горни Богров, Вердикал, Бенковски, Пролеша, Житен, Мрамор,Мировяне и Доброславци.
От дълги години те са източник за набавяне на строителни материали (пясък, чакъл) за София. В миналото чрез зарибяване или по естествен път в тях са разселени ценни видове, като шаран, толстолоб, бяла риба, щука. Бреговете изобилстват с шавари и тръстика. Заради обилното обрастване и затлачването на по-плитките езера в района на Враждебна и Долни Богров те са се превърнали в недостъпни за риболов блата. Дъното на езерата е каменисто-песъчливо, покрито е с дебел слой тиня.